stasityy (Станислава Коритарева) stasityy (Станислава Коритарева)
8
20 abr 2012, 0:18

Да беше

684 0 3

Да беше дъжд в утрин синя,

да беше, но не си!

Ръка бих протегнала, с копнеж

да те докосна, мили!

 

Да беше буря в пустиня,

да беше, но не си!

Към тебе бих вървяла с мисълта,

че в твоя плен аз ще попадна!

 

Да беше падащо листо в есен златна,

да беше, но не си!

С търпение бих чакала до мен да паднеш,

да те вдигна, да не те боли!

 

Да беше в моя сън дошъл и тази вечер,

да беше, ала, мили, пак не си!

Едва заспивам с надежда,

че някъде за мене мислиш ти!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Коритарева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0