Да беше
Да беше дъжд в утрин синя,
да беше, но не си!
Ръка бих протегнала, с копнеж
да те докосна, мили!
Да беше буря в пустиня,
да беше, но не си!
Към тебе бих вървяла с мисълта,
че в твоя плен аз ще попадна!
Да беше падащо листо в есен златна,
да беше, но не си!
С търпение бих чакала до мен да паднеш,
да те вдигна, да не те боли!
Да беше в моя сън дошъл и тази вечер,
да беше, ала, мили, пак не си!
Едва заспивам с надежда,
че някъде за мене мислиш ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Коритарева Всички права запазени
