Да беше мрачно привидение,
да беше ремъци във мене впити,
но ти си приказно видение,
лек за раните ми скрити.
Да беше хищник безпощаден,
болка да ми беше причинил;
да беше несломимо хладен,
да не беше мене тъй пленил.
Да беше ти отрязал ми крилата,
вместо да ги беше излекувал;
да беше ми откраднал свободата,
да беше забранил ми да сънувам.
Да беше скитник ти, крадец,
да беше всичко ми откраднал,
но вдъхна в дните ми живец,
неугасимо в мене пламнал.
Да беше, мили, зло ужасно,
щях аз някак все да те забравя.
Но да ме обичаш страстно...
това завинаги остава...
15.04.2008
© Мими Todos los derechos reservados