4 sept 2007, 9:09

Да беше... някога 

  Poesía
768 0 19
Да беше ме попитал някога
за миговете бляскави в очите ми,
да беше ме поискал всякога,
когато се раздавах без остатъци.
Да беше зърнал лъч в дланта ми,
когато те жадувах като в сън,
да бе нахлул във тишината ми,
не бих измръзнала сама навън.
От капката сълза на утрото
до залез врязан във сърцето ми,
изпепелиха се възможностите,
римувани в дъждовие и стих. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??