Да беше... някога
Да беше ме попитал някога
за миговете бляскави в очите ми,
да беше ме поискал всякога,
когато се раздавах без остатъци.
Да беше зърнал лъч в дланта ми,
когато те жадувах като в сън,
да бе нахлул във тишината ми,
не бих измръзнала сама навън.
От капката сълза на утрото
до залез врязан във сърцето ми,
изпепелиха се възможностите,
римувани в дъждовие и стих.
С моленията тихи на звездите
шептях те в нощите самотни,
забивах болката във дланите
и късах струните сиротни...
Да беше, вече е така далечно
да търсиш в мене свободата си,
аз бях крило и птича песен,
но ти не ме усети в полета си.
Не мога вече нищо да ти дам,
когато вечер те прегръщам.
Жадувам пак трептения, и знам
че просто вече не те искам...
за миговете бляскави в очите ми,
да беше ме поискал всякога,
когато се раздавах без остатъци.
Да беше зърнал лъч в дланта ми,
когато те жадувах като в сън,
да бе нахлул във тишината ми,
не бих измръзнала сама навън.
От капката сълза на утрото
до залез врязан във сърцето ми,
изпепелиха се възможностите,
римувани в дъждовие и стих.
С моленията тихи на звездите
шептях те в нощите самотни,
забивах болката във дланите
и късах струните сиротни...
Да беше, вече е така далечно
да търсиш в мене свободата си,
аз бях крило и птича песен,
но ти не ме усети в полета си.
Не мога вече нищо да ти дам,
когато вечер те прегръщам.
Жадувам пак трептения, и знам
че просто вече не те искам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
