10 dic 2004, 16:07

Да бях 

  Poesía
962 0 5

Да бях

 

Да бях ухание около теб да бродя

Да бях прашец с вятъра да те догоня...

А тъй далече съм от теб сега,

че всеки миг до теб е истинска мечта.

 

Да бях от въздуха частица,

или от малко пламъче искрица.

Животът щеше да е кратък миг.

Миг, обаче толкова красив...

 

Да бях топлия дъжд,

или пък най-яркия лъч.

За теб ще разцъфти орхидея.

А да я откъсна, не ще посмея.

 

Да бях четирилистна детелинка,

или топяща мъничка снежинка.

Хубаво ще е от там да минеш

и с радостта си да ме обсипеш.

 

Да бях капка от водата,

или солта от сълзата...

Щях до теб да се докосна

и от щастието частици да отроня.

 

Да бях красива падаща звезда

или самотната луна в нощта

Щях на теб да се любувам

И само както мога аз, да те обичам.

© Марина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??