Да бях
Да бях
Да бях ухание около теб да бродя
Да бях прашец с вятъра да те догоня...
А тъй далече съм от теб сега,
че всеки миг до теб е истинска мечта.
Да бях от въздуха частица,
или от малко пламъче искрица.
Животът щеше да е кратък миг.
Миг, обаче толкова красив...
Да бях топлия дъжд,
или пък най-яркия лъч.
За теб ще разцъфти орхидея.
А да я откъсна, не ще посмея.
Да бях четирилистна детелинка,
или топяща мъничка снежинка.
Хубаво ще е от там да минеш
и с радостта си да ме обсипеш.
Да бях капка от водата,
или солта от сълзата...
Щях до теб да се докосна
и от щастието частици да отроня.
Да бях красива падаща звезда
или самотната луна в нощта
Щях на теб да се любувам
И само както мога аз, да те обичам.
© Марина Петрова All rights reserved.
