7 abr 2009, 22:38

Да бях

1.2K 0 3

 

Да бях изкачвала ужасни планини,

да бях затъвала в пясъчни пустини,

да бях се давила и оживявала дори,

едва ли щеше толкова да боли.

 

Да бяха ме издрали клони,

да беше ураган застигнал ме по пътя,

да беше слънцето ме изгорило,

едва ли толкова ще ме е ранило.

 

А ти го стори, без да се стараеш,

по-пагубно от всяка друга сила,

опустоши ме и за липсата на съдържание

търси във тебе оправдание.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Енигма Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много вярно, точно и добре написано! Поздрави!
  • Благодаря за хубавия коментар!
  • Болката от любовта така добре пресъздадена в твоя стих. Тя боли, докато следваща любов не я заличи, пожелавам ти я искрено!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...