Да бях изкачвала ужасни планини,
да бях затъвала в пясъчни пустини,
да бях се давила и оживявала дори,
едва ли щеше толкова да боли.
Да бяха ме издрали клони,
да беше ураган застигнал ме по пътя,
да беше слънцето ме изгорило,
едва ли толкова ще ме е ранило.
А ти го стори, без да се стараеш,
по-пагубно от всяка друга сила,
опустоши ме и за липсата на съдържание
търси във тебе оправдание.
© Енигма All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
