7 oct 2011, 14:55

Да бях, но не съм... 

  Poesía
618 0 3

Да бях ранима,

от онези кротките, смирени,

с затворени очи,

да бях, но не съм...

Да бях търпяща,

искаща единствено любов,

макар и малка,

да бях, но не съм...

Аз виждам, далечен си,

в прегръдките на друга,

отдавна вече си отишъл,

усещам,

по мириса на нечий друг парфюм,

сладникъв!

И луташ се и чудиш,

кого ще избереш,

неясни сигнали,

ударно туптене,

мами те

проклетото сърце!

Плискаш се с вода,

поглеждаш в огледалото,

а погледът какъв е ли?

Неясен... блудникащ,

пътят, разделен на две...

към нея, или мен!

Да бях ранима,

от онези кротките, смирени,

с затворени очи,

да бях, но не съм...

Да бях търпяща,

искаща единствено любов,

макар и малка,

да бях, но не съм...

така че отговор един е,

път обратен няма,

а с избора те улесняам,

изборът е с нея!

 

 

 

© Магдалена Динева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??