Да бях, но не съм...
Да бях ранима,
от онези кротките, смирени,
с затворени очи,
да бях, но не съм...
Да бях търпяща,
искаща единствено любов,
макар и малка,
да бях, но не съм...
Аз виждам, далечен си,
в прегръдките на друга,
отдавна вече си отишъл,
усещам,
по мириса на нечий друг парфюм,
сладникъв!
И луташ се и чудиш,
кого ще избереш,
неясни сигнали,
ударно туптене,
мами те
проклетото сърце!
Плискаш се с вода,
поглеждаш в огледалото,
а погледът какъв е ли?
Неясен... блудникащ,
пътят, разделен на две...
към нея, или мен!
Да бях ранима,
от онези кротките, смирени,
с затворени очи,
да бях, но не съм...
Да бях търпяща,
искаща единствено любов,
макар и малка,
да бях, но не съм...
така че отговор един е,
път обратен няма,
а с избора те улесняам,
изборът е с нея!
© Магдалена Динева All rights reserved.
Браво!!!