Oct 7, 2011, 2:55 PM

Да бях, но не съм... 

  Poetry
611 0 3

Да бях ранима,

от онези кротките, смирени,

с затворени очи,

да бях, но не съм...

Да бях търпяща,

искаща единствено любов,

макар и малка,

да бях, но не съм...

Аз виждам, далечен си,

в прегръдките на друга,

отдавна вече си отишъл,

усещам,

по мириса на нечий друг парфюм,

сладникъв!

И луташ се и чудиш,

кого ще избереш,

неясни сигнали,

ударно туптене,

мами те

проклетото сърце!

Плискаш се с вода,

поглеждаш в огледалото,

а погледът какъв е ли?

Неясен... блудникащ,

пътят, разделен на две...

към нея, или мен!

Да бях ранима,

от онези кротките, смирени,

с затворени очи,

да бях, но не съм...

Да бях търпяща,

искаща единствено любов,

макар и малка,

да бях, но не съм...

така че отговор един е,

път обратен няма,

а с избора те улесняам,

изборът е с нея!

 

 

 

© Магдалена Динева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??