24 may 2008, 23:41

Да бъда мила! 

  Poesía » Otra
623 0 4
 

Въздишката трепери...

От спомени леглото се разтяга.

Тъгата в краищата ляга...

Гори... Плътта в забвение...

Крещи... Кръвта. Съмнения.

Блясъкът на  влажните очи

като демон чака да си отмъсти.

Сълзата като пада, не блести!

Отеква в тъмното

едно желание... със сила...

Да бъда, мила!

Демонът пощада не признава,

с лекота въздишки разпилява.

Тежи мълчанието в мрака -  

Доброто демони очаква...

 

© Радка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И ранени пак очакваме да има още дни в които да помним,че да се надяваш е най-вълшебната измама.Достатъчно беше (сега вече не е) да са поне двама и измамата се превръща в истинско вълшебство от което никнат безброй истини...
    Но вече е дошло време да повярват всички, дори само един да не склони и спасението ще си остане само един ронлив,недосънуван сън.
  • Наистина силен стих! Браво Ради, много стилно и красиво пишеш!
  • Интересно стихо!
    Поздрави!
  • Силен стих, емоционален! Хареса ми много Поздрав!
Propuestas
: ??:??