Да бъда мила!

24 мая 2008 г., 23:41

Поэзия » Другая

625 0 4

Въздишката трепери...

От спомени леглото се разтяга.

Тъгата в краищата ляга...

Гори... Плътта в забвение...

Крещи... Кръвта. Съмнения.

Блясъкът на влажните очи

като демон чака да си отмъсти.

Сълзата като пада, не блести!

Отеква в тъмното

едно желание... със сила...

Да бъда, мила!

Демонът пощада не признава,

с лекота въздишки разпилява.

Тежи мълчанието в мрака -

Доброто демони очаква...

nemesis888 (Морис Лав)

2008-05-27T00:18:25+03:00

И ранени пак очакваме да има още дни в които да помним,че да се надяваш е най-вълшебната измама.Достатъчно беше (сега вече не е) да са поне двама и измамата се превръща в истинско вълшебство от което никнат безброй истини...
Но вече е дошло време да повярват всички, дори само един да не склони и спасението ще си остане само един ронлив,недосънуван сън.
*Dark_Girl* (Вили)

2008-05-25T18:12:26+03:00

Наистина силен стих! Браво Ради, много стилно и красиво пишеш!
ananke (Радослав Смилков)

2008-05-25T10:21:12+03:00

Интересно стихо!
Поздрави!
tiha_chest (Марина Стоянова)

2008-05-25T00:03:17+03:00

Силен стих, емоционален! Хареса ми много Поздрав!