27 ago 2007, 10:08

... да бъда светлина

  Poesía
1K 0 3

" На Съпругата ми "

Днес част съм от Безкрая...
Океан от мисли дави света...
Усмивка разкъсва Тишината...

Пий от Истината прашна...
за боговете тя е страшна...
носеща полъха на Вечността...

Страха е вечното Съмнение...
на живота бегло Отражение...
основа на всяко Сътворение...

Пожелах да бъда Светлина...
Мрака танцуваше в нощта...
Вечността греха е... на душата

Очите си отворих под дъжда...
Камбанен звън разтърси Мига...
Времето пясък е съдбовен и сив...

Небето над мен се разтвори...
Празно в дъжда е... Човека е САМ
отгоре само Тишината говори...

Нека смеем се над глупостта...
така като тя смее се над нас...
и поклона си дарим и днес...

Мигове кради и подарявай с мен...
на душата роб на Вечността...
заспала в огъня на Битието...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....