27 ago 2007, 10:08

... да бъда светлина

  Poesía
1.1K 0 3

" На Съпругата ми "

Днес част съм от Безкрая...
Океан от мисли дави света...
Усмивка разкъсва Тишината...

Пий от Истината прашна...
за боговете тя е страшна...
носеща полъха на Вечността...

Страха е вечното Съмнение...
на живота бегло Отражение...
основа на всяко Сътворение...

Пожелах да бъда Светлина...
Мрака танцуваше в нощта...
Вечността греха е... на душата

Очите си отворих под дъжда...
Камбанен звън разтърси Мига...
Времето пясък е съдбовен и сив...

Небето над мен се разтвори...
Празно в дъжда е... Човека е САМ
отгоре само Тишината говори...

Нека смеем се над глупостта...
така като тя смее се над нас...
и поклона си дарим и днес...

Мигове кради и подарявай с мен...
на душата роб на Вечността...
заспала в огъня на Битието...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...