27.08.2007 г., 10:08 ч.

... да бъда светлина 

  Поезия
747 0 3

" На Съпругата ми "

Днес част съм от Безкрая...
Океан от мисли дави света...
Усмивка разкъсва Тишината...

Пий от Истината прашна...
за боговете тя е страшна...
носеща полъха на Вечността...

Страха е вечното Съмнение...
на живота бегло Отражение...
основа на всяко Сътворение...

Пожелах да бъда Светлина...
Мрака танцуваше в нощта...
Вечността греха е... на душата

Очите си отворих под дъжда...
Камбанен звън разтърси Мига...
Времето пясък е съдбовен и сив...

Небето над мен се разтвори...
Празно в дъжда е... Човека е САМ
отгоре само Тишината говори...

Нека смеем се над глупостта...
така като тя смее се над нас...
и поклона си дарим и днес...

Мигове кради и подарявай с мен...
на душата роб на Вечността...
заспала в огъня на Битието...

© Пламен Йовчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??