... да бъда светлина
" На Съпругата ми "
Днес част съм от Безкрая...
Океан от мисли дави света...
Усмивка разкъсва Тишината...
Пий от Истината прашна...
за боговете тя е страшна...
носеща полъха на Вечността...
Страха е вечното Съмнение...
на живота бегло Отражение...
основа на всяко Сътворение...
Пожелах да бъда Светлина...
Мрака танцуваше в нощта...
Вечността греха е... на душата
Очите си отворих под дъжда...
Камбанен звън разтърси Мига...
Времето пясък е съдбовен и сив...
Небето над мен се разтвори...
Празно в дъжда е... Човека е САМ
отгоре само Тишината говори...
Нека смеем се над глупостта...
така като тя смее се над нас...
и поклона си дарим и днес...
Мигове кради и подарявай с мен...
на душата роб на Вечността...
заспала в огъня на Битието...
© Пламен Йовчев All rights reserved.
