Да бъда твоя нощ
По-жива е нощта от всеки ден.
Тихо нежни чувства раждат се
в нейната прегръдка.
и едно светило спряло, покрито
в полумрака от небесният воал.
Ражда се животът в тъмата.
Дори заченатият плод в майката,
дарила светлина в топлите очи
на живота нов.
Нощта преспива омразата и
завистта човешка.
Сълзите скрива и грешките
на всеки ден.
В пазвите й по-топло е от всеки
скътан слънчев лъч.
И образа човешки пак огрява.
Духът израснал денят в спомен
не превръща.
Идилията нова в реалност преобръща.
Не спи нощта.В скута си денят прегръща.
И утрото се ражда.
Докоснати ръце и огън в нежност
от коприна тялото покрива.
Тръпката пътува от утрото до здрача.
Спира да отдъхне в любовта и в полумрака.
Природата задряма. Цветята спят.
Само природата човешка живота продължава.
И пословично и кратко, че утрото, преспало
в нощна мъдрост, по-искрено е от вечерта.
Да бъда искам твоя нощ.
И в мен да се разлива топлината от твоя ден.
© Йонка Янкова Todos los derechos reservados