17 dic 2015, 18:33

Да бъда твоя нощ

532 0 0

                                                                        Да бъда твоя нощ

 

 

По-жива е нощта от всеки ден.

Тихо нежни чувства раждат се

в нейната прегръдка.

и едно светило спряло, покрито

в полумрака от небесният воал.

 

Ражда се животът в тъмата.

Дори заченатият плод в майката,

дарила светлина в топлите очи

на живота нов.

 

Нощта преспива омразата и

завистта човешка.

Сълзите скрива и грешките

на всеки ден.

 

В пазвите й по-топло е от всеки

скътан слънчев лъч.

И образа човешки пак огрява.

 

Духът израснал денят в спомен

не превръща.

Идилията нова в реалност преобръща.

 

Не спи нощта.В скута си денят прегръща.

И утрото се ражда.

Докоснати ръце и огън в нежност

от коприна тялото покрива.

 

Тръпката пътува от утрото до здрача.

Спира да отдъхне в любовта и в полумрака.

Природата задряма. Цветята спят.

Само природата човешка живота продължава.

 

И пословично и кратко, че утрото, преспало

в нощна мъдрост, по-искрено е от вечерта.

 

 

Да бъда искам твоя нощ.

И в мен да се разлива топлината от твоя ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...