17.12.2015 г., 18:33

Да бъда твоя нощ

525 0 0

                                                                        Да бъда твоя нощ

 

 

По-жива е нощта от всеки ден.

Тихо нежни чувства раждат се

в нейната прегръдка.

и едно светило спряло, покрито

в полумрака от небесният воал.

 

Ражда се животът в тъмата.

Дори заченатият плод в майката,

дарила светлина в топлите очи

на живота нов.

 

Нощта преспива омразата и

завистта човешка.

Сълзите скрива и грешките

на всеки ден.

 

В пазвите й по-топло е от всеки

скътан слънчев лъч.

И образа човешки пак огрява.

 

Духът израснал денят в спомен

не превръща.

Идилията нова в реалност преобръща.

 

Не спи нощта.В скута си денят прегръща.

И утрото се ражда.

Докоснати ръце и огън в нежност

от коприна тялото покрива.

 

Тръпката пътува от утрото до здрача.

Спира да отдъхне в любовта и в полумрака.

Природата задряма. Цветята спят.

Само природата човешка живота продължава.

 

И пословично и кратко, че утрото, преспало

в нощна мъдрост, по-искрено е от вечерта.

 

 

Да бъда искам твоя нощ.

И в мен да се разлива топлината от твоя ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...