yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
16 feb 2017, 11:13

Да бъда твоя нощ 

  Poesía » De amor, Verso libre
404 2 9

По-жива е нощта от всеки ден.

Тихо нежни чувства раждат се

в нейната прегръдка.

И едно светило спряло, покрито в

полумрака от небесният воал.

Ражда се живота в тъмата.

Дори заченатия плод в майката

дарила светлина в топлите очи

на живота нов.

Нощта приспива омразата и завистта човешка

Сълзите скрива и грешките на всеки ден.

В пазвите й по-топло е от всеки скътан слънчев лъч.

И образа човешки пак огрява.

Духът израснал деня в спомен не превръща.

И утрото се ражда.

Докоснати ръце и огън в нежност от коприна тялото

покрива.

Тръпката пътува от утрото до здрача.

Спира да отдъхне в любовта и полумрака

.Природата задряма. Цветята спят.

Само природата човешка живота продължава.

И пословично, и кратко, че утрото, преспало в нощна

мъдрост, по- искрено е от вечерта.

Да бъда искам твоя нощ.

И в мен да се разлива топлина от твоя ден.

 

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??