Да бъда твоя нощ
По-жива е нощта от всеки ден.
Тихо нежни чувства раждат се
в нейната прегръдка.
И едно светило спряло, покрито в
полумрака от небесният воал.
Ражда се живота в тъмата.
Дори заченатия плод в майката
дарила светлина в топлите очи
на живота нов.
Нощта приспива омразата и завистта човешка
Сълзите скрива и грешките на всеки ден.
В пазвите й по-топло е от всеки скътан слънчев лъч.
И образа човешки пак огрява.
Духът израснал деня в спомен не превръща.
И утрото се ражда.
Докоснати ръце и огън в нежност от коприна тялото
покрива.
Тръпката пътува от утрото до здрача.
Спира да отдъхне в любовта и полумрака
.Природата задряма. Цветята спят.
Само природата човешка живота продължава.
И пословично, и кратко, че утрото, преспало в нощна
мъдрост, по- искрено е от вечерта.
Да бъда искам твоя нощ.
И в мен да се разлива топлина от твоя ден.
© Йонка Янкова All rights reserved.
