3 jun 2007, 22:04

Да бъдем хора

  Poesía
702 0 10
Имах труден ден.
Много болка и лъжи.
Но само от две думи
и слънцето за мен се появи.
Благослови ме една стара жена,
че съм и помогнала да стане,
че съм и подала ръка.
"Щастливка е майка ти, че е родила
 такава добра дъщеря"
Тези думи, казани топло,
все още отекват в моята душа.
Колко малко му трябва на човек -
искрица топлина.
Колко малко трябва за да бъдем хора -
една топла човешка ръка.

02.06.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да!!!
  • Благодаря!
  • Права си малко му трябва на човек ,за да се стопли сърцето му!!!
    Но каточе ли все по рядко оценяваме тези неща..
    Поздрави за хубавия стих!!!
  • Благодаря Даша!!!
  • "Колко малко му трябва на човек - искрица топлина..."
    Колко малко ни струва и колко рядко я даряваме. Искрени поздравления за човещината!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...