3.06.2007 г., 22:04

Да бъдем хора

705 0 10
Имах труден ден.
Много болка и лъжи.
Но само от две думи
и слънцето за мен се появи.
Благослови ме една стара жена,
че съм и помогнала да стане,
че съм и подала ръка.
"Щастливка е майка ти, че е родила
 такава добра дъщеря"
Тези думи, казани топло,
все още отекват в моята душа.
Колко малко му трябва на човек -
искрица топлина.
Колко малко трябва за да бъдем хора -
една топла човешка ръка.

02.06.2007г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да!!!
  • Благодаря!
  • Права си малко му трябва на човек ,за да се стопли сърцето му!!!
    Но каточе ли все по рядко оценяваме тези неща..
    Поздрави за хубавия стих!!!
  • Благодаря Даша!!!
  • "Колко малко му трябва на човек - искрица топлина..."
    Колко малко ни струва и колко рядко я даряваме. Искрени поздравления за човещината!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...