3.06.2007 г., 22:04

Да бъдем хора

704 0 10
Имах труден ден.
Много болка и лъжи.
Но само от две думи
и слънцето за мен се появи.
Благослови ме една стара жена,
че съм и помогнала да стане,
че съм и подала ръка.
"Щастливка е майка ти, че е родила
 такава добра дъщеря"
Тези думи, казани топло,
все още отекват в моята душа.
Колко малко му трябва на човек -
искрица топлина.
Колко малко трябва за да бъдем хора -
една топла човешка ръка.

02.06.2007г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да!!!
  • Благодаря!
  • Права си малко му трябва на човек ,за да се стопли сърцето му!!!
    Но каточе ли все по рядко оценяваме тези неща..
    Поздрави за хубавия стих!!!
  • Благодаря Даша!!!
  • "Колко малко му трябва на човек - искрица топлина..."
    Колко малко ни струва и колко рядко я даряваме. Искрени поздравления за човещината!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...