3 июн. 2007 г., 22:04

Да бъдем хора

701 0 10
Имах труден ден.
Много болка и лъжи.
Но само от две думи
и слънцето за мен се появи.
Благослови ме една стара жена,
че съм и помогнала да стане,
че съм и подала ръка.
"Щастливка е майка ти, че е родила
 такава добра дъщеря"
Тези думи, казани топло,
все още отекват в моята душа.
Колко малко му трябва на човек -
искрица топлина.
Колко малко трябва за да бъдем хора -
една топла човешка ръка.

02.06.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да!!!
  • Благодаря!
  • Права си малко му трябва на човек ,за да се стопли сърцето му!!!
    Но каточе ли все по рядко оценяваме тези неща..
    Поздрави за хубавия стих!!!
  • Благодаря Даша!!!
  • "Колко малко му трябва на човек - искрица топлина..."
    Колко малко ни струва и колко рядко я даряваме. Искрени поздравления за човещината!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...