Когато душата ти страда, когато душата кърви.
Когато над дните ти се е опънало бреме –
очевидно с грешните хора по погрешен път
ходиш ти.
Страхува се тя от раздяла, страхува се от допир
с идните дни, а всъщност страхът е измама
и като роб, безропотно служиш му ти.
Можеш да приковаваш във вериги тялото
и мислите си дори, но душата не можеш я вкара
в железни кръгове от злини.
И ето, че идва момента, когато завесата пада,
а актьорът мълчи.
Не е необходима роля – да бъдеш себе си!
2014г
© Тодорка Атанасова Todos los derechos reservados