Когато душата ти страда, когато душата кърви.

Когато над дните ти се е опънало бреме –

очевидно с грешните хора по погрешен път

ходиш ти.

Страхува се тя от раздяла, страхува се от допир

с идните дни, а всъщност страхът е измама

и като роб, безропотно служиш му ти.

Можеш да приковаваш във вериги тялото

и мислите си дори, но душата не можеш я вкара

в железни кръгове от злини.

И ето, че идва момента, когато завесата пада,

а актьорът мълчи.

Не е необходима роля – да бъдеш себе си!
 

2014г