Jun 26, 2019, 9:34 AM

Да бъдеш себе си

  Poetry » Other
853 0 0

Когато душата ти страда, когато душата кърви.

Когато над дните ти се е опънало бреме

очевидно с грешните хора по погрешен път

ходиш ти.

Страхува се тя от раздяла, страхува се от допир

с идните дни, а всъщност страхът е измама

и като роб, безропотно служиш му ти.

Можеш да приковаваш във вериги тялото

и мислите си дори, но душата не можеш я вкара

в железни кръгове от злини.

И ето, че идва момента, когато завесата пада,

а актьорът мълчи.

Не е необходима роля да бъдеш себе си!
 

2014г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тодорка Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...