15 mar 2011, 22:53  

Да чакаш

1.1K 0 0

                                                                            ДА ЧАКАШ


                                                 Закъсняла ли съм, или подраних?

                                       Май навреме се родих,

                                       а дълго, дълго чаках,

                                       та и закъснях затуй...

                                       А подраних  със мислите си толкоз,

                                       че идвайки към тебе, закъснях,

                                       закъснях, че мислите за тебе

                                       толкоз много са,

                                       че би било по-добре 

                                       във напев да ги изрека...

                                       Да биха полетели те

                                       волно към тебе във деня,

                                       през гори и поля,

                                       че докато ръка ми те 

                                      докосне не във съня,

                                      би станала тъмна вечерта...

                                      И пак закъсняла бих,

                                      за да те гледам до мен

                                      във хладна зора

                                      и да се уморя да чакам

                                      да закъснее нощта...

                                      Тогава не бих се питала

                                      дали закъсняла,

                                      или подранила бях...

                                      Бих взела времето 

                                      във своя скут да приспя,

                                      да не знае дали е закъсняло,

                                      или подранило и то...

                                      А мен ми стига и това,

                                      що нямам и сега в мига -

                                      две очи разбудени

                                      над запустели сънища...

                                      Ирония, съдба...

                                      Две очи -

                                     не виждам ги,      

                                    а прежурват ме 

                                    във мириса на зимата...

                                    Две очи,

                                                 копнеещи

                                                           за отколешни 

                                                                          неутолими  

                                                                                          бъдища...

                                    очите, моите...

                                                       съзряха те...

                                                                         ВЪВ СЛОВОТО...

                                     






                                                                   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елизабет Фурнаджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...