15.03.2011 г., 22:53  

Да чакаш

1.1K 0 0

                                                                            ДА ЧАКАШ


                                                 Закъсняла ли съм, или подраних?

                                       Май навреме се родих,

                                       а дълго, дълго чаках,

                                       та и закъснях затуй...

                                       А подраних  със мислите си толкоз,

                                       че идвайки към тебе, закъснях,

                                       закъснях, че мислите за тебе

                                       толкоз много са,

                                       че би било по-добре 

                                       във напев да ги изрека...

                                       Да биха полетели те

                                       волно към тебе във деня,

                                       през гори и поля,

                                       че докато ръка ми те 

                                      докосне не във съня,

                                      би станала тъмна вечерта...

                                      И пак закъсняла бих,

                                      за да те гледам до мен

                                      във хладна зора

                                      и да се уморя да чакам

                                      да закъснее нощта...

                                      Тогава не бих се питала

                                      дали закъсняла,

                                      или подранила бях...

                                      Бих взела времето 

                                      във своя скут да приспя,

                                      да не знае дали е закъсняло,

                                      или подранило и то...

                                      А мен ми стига и това,

                                      що нямам и сега в мига -

                                      две очи разбудени

                                      над запустели сънища...

                                      Ирония, съдба...

                                      Две очи -

                                     не виждам ги,      

                                    а прежурват ме 

                                    във мириса на зимата...

                                    Две очи,

                                                 копнеещи

                                                           за отколешни 

                                                                          неутолими  

                                                                                          бъдища...

                                    очите, моите...

                                                       съзряха те...

                                                                         ВЪВ СЛОВОТО...

                                     






                                                                   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елизабет Фурнаджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...