Да чакаш

                                                                            ДА ЧАКАШ

                                                 Закъсняла ли съм, или подраних?

                                       Май навреме се родих,

                                       а дълго, дълго чаках,

                                       та и закъснях затуй...

                                       А подраних  със мислите си толкоз,

                                       че идвайки към тебе, закъснях,

                                       закъснях, че мислите за тебе

                                       толкоз много са,

                                       че би било по-добре 

                                       във напев да ги изрека...

                                       Да биха полетели те

                                       волно към тебе във деня,

                                       през гори и поля,

                                       че докато ръка ми те 

                                      докосне не във съня,

                                      би станала тъмна вечерта...

                                      И пак закъсняла бих,

                                      за да те гледам до мен

                                      във хладна зора

                                      и да се уморя да чакам

                                      да закъснее нощта...

                                      Тогава не бих се питала

                                      дали закъсняла,

                                      или подранила бях...

                                      Бих взела времето 

                                      във своя скут да приспя,

                                      да не знае дали е закъсняло,

                                      или подранило и то...

                                      А мен ми стига и това,

                                      що нямам и сега в мига -

                                      две очи разбудени

                                      над запустели сънища...

                                      Ирония, съдба...

                                      Две очи -

                                     не виждам ги,      

                                    а прежурват ме 

                                    във мириса на зимата...

                                    Две очи,

                                                 копнеещи

                                                           за отколешни 

                                                                          неутолими  

                                                                                          бъдища...

                                    очите, моите...

                                                       съзряха те...

                                                                         ВЪВ СЛОВОТО...