Nedaaa (Ала бала)
3 83
10 sept 2005, 20:02

Да, да. За вината да поговорим сега. 

  Poesía
1297 0 8

Тихи снопчета от розови листа

ще потръпнат в мъничка, мъничка свита ръка.

Туй букетче кой ще купи? Туй букетче... Ароматът му за теб е хляб.

Знаеш ли, как искам да купя твоите късни  цветя!

 

Аз виждам и сляпа - през очите ти минава вятърът на нищетата.

Как не искам да те гледам – Дете – отроче на низка пошлост – гледка болна и страшна, не искам, ще бягам!

 

Ала не мога да мръдна и крачка.

Даже костите и глезените ми усещат вина.

Е, да, защо да съм виновна, че туй хлапе сополиво няма мама и тате?

Къде пък тук на мене ми е грешката?

 

Шшшшт...тихо! Ще ви кажа сега:

купих днес шикозно палто. За 200 лева го купих.

Вчера пък, краката си опаковах в нови кокетни ботушки.

Ех, че съм сладка! Ех, че съм чудна!

 

Та ходя си аз,

в нова безумно скъпа премяна.

Тъй ходейки аз,

видях мъничка, мъничка свита ръка.

Не, пръстите не пазеха малко букетче за продан.

Таз крехка ръчица, от смъртта бе застанала безвъзвратно присвита.

 

 

 

 

 

 

© Ала бала Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да, правя.
  • А и още нещо, трябваше да напишеш "Туй букетче кой ще купи? Туй букетче... Ароматът му за теб е хлЕБЧЕ"-да има рима и да е по забавно
  • Умно момиче,всушваш се в критиките,браво.Произведението ти е интерпретация на "Алина",но по-споучливо от него.Тъкмо бях написал коментар към "Алина",че си сбъркала като си избрала роми за герои и хоп!Сирачето си е класика,нищо лошо не може да се каже за него.
  • Огромно удоволствие е да чета твоите творби. Страшно различни от другите. Не мога да правя анализи, просто ме докосват някъде дълбоко.. И започвам да гледам с друго око на света.
  • Винаги ми става неудобно и гузно, когато изляза ухилена от поредния лъскав магазин, с поредната лъскава чантичка и след няколко крачки срещна мизерията. Гадничко е...Но ще измислим нещо, нали?
  • Неда,Неда...Остави ме безмълвна,залисани в себе си понякога не виждаме това ,което не искаме да видим.Пиши!Харесва ми как пишеш и погледа ти върху живота!
  • ;( точно за това,което ми говориш...вече ти казах колко много ме накара да се замисля...сега следва да действам..всеки ден и всеки миг!Благодаря за това,че ни напомняш човешкото страдание и нищета!!!
  • Потръпнах. Виновна съм!
Propuestas
: ??:??