Да, да. За вината да поговорим сега.
Тихи снопчета от розови листа
ще потръпнат в мъничка, мъничка свита ръка.
Туй букетче кой ще купи? Туй букетче... Ароматът му за теб е хляб.
Знаеш ли, как искам да купя твоите късни цветя!
Аз виждам и сляпа - през очите ти минава вятърът на нищетата.
Как не искам да те гледам – Дете – отроче на низка пошлост – гледка болна и страшна, не искам, ще бягам!
Ала не мога да мръдна и крачка.
Даже костите и глезените ми усещат вина.
Е, да, защо да съм виновна, че туй хлапе сополиво няма мама и тате?
Къде пък тук на мене ми е грешката?
Шшшшт...тихо! Ще ви кажа сега:
купих днес шикозно палто. За 200 лева го купих.
Вчера пък, краката си опаковах в нови кокетни ботушки.
Ех, че съм сладка! Ех, че съм чудна!
Та ходя си аз,
в нова безумно скъпа премяна.
Тъй ходейки аз,
видях мъничка, мъничка свита ръка.
Не, пръстите не пазеха малко букетче за продан.
Таз крехка ръчица, от смъртта бе застанала безвъзвратно присвита.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ала бала Todos los derechos reservados
