Да, да. За вината да поговорим сега.
Тихи снопчета от розови листа
ще потръпнат в мъничка, мъничка свита ръка.
Туй букетче кой ще купи? Туй букетче... Ароматът му за теб е хляб.
Знаеш ли, как искам да купя твоите късни цветя!
Аз виждам и сляпа - през очите ти минава вятърът на нищетата.
Как не искам да те гледам – Дете – отроче на низка пошлост – гледка болна и страшна, не искам, ще бягам!
Ала не мога да мръдна и крачка.
Даже костите и глезените ми усещат вина.
Е, да, защо да съм виновна, че туй хлапе сополиво няма мама и тате?
Къде пък тук на мене ми е грешката?
Шшшшт...тихо! Ще ви кажа сега:
купих днес шикозно палто. За 200 лева го купих.
Вчера пък, краката си опаковах в нови кокетни ботушки.
Ех, че съм сладка! Ех, че съм чудна!
Та ходя си аз,
в нова безумно скъпа премяна.
Тъй ходейки аз,
видях мъничка, мъничка свита ръка.
Не, пръстите не пазеха малко букетче за продан.
Таз крехка ръчица, от смъртта бе застанала безвъзвратно присвита.
© Ала бала All rights reserved.
