Да дишат тревите няма да спрат
Време за раждане... Време за смърт...
През дъха ни животът изтича,
но да дишат тревите няма да спрат,
само трябва някой да ги обича!
Време за обич – танцувам в полята
със дървета, с добри пеперуди...
Дадох всичко, не чаках отплата,
бях забравила стария Юда.
От предателства рани най-много болят,
но какво ли предателство значи?
Лъжите от истини как се делят?
(След лъжите се раждат палачи!)
Време разделно – какво да разделям?
Минало, бъдеще – всичко се слива,
в делник превръща се всяка неделя
и съм тъжна... А бях ли щастлива?
© Рада Димова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
В този нощен дъждовен час прочетох и те поздравявам с настъпващия Светъл Празник Възкресение Христово!
-
чудесно стихотворение!
-
Да се нанижа и аз на върволицата, за да те похваля и поздравя! Толкова хубаво пишеш, все едно от тук те чувам как мислиш!
-
Браво, Рада, виж колко хора си размислила и днес!
За мен е удоволствие да те открия на страничката за деня!
Поздрав! -
Чудесно!
-
Хей, приятели, какво става тук?Много ви благодаря за топлите думи и пожелания!Ирен, скъпа, не съм приела думите ти като "поучаване"!Това е разговор, просто разговор и виждам, че не само мен ме вълнува темата.Права си в много голяма степен!Вальо, благодаря за позицията ти!Джу, знаеш, че не съм нещастна!Милена, Чо,Ваня,Сани,Илко,благодаря ви!
-
С удоволствие прочетох стихотворението!
Поздрав, Ради! -
Отзивите за този стих са доказателство, че всеки един който го е прочел е докоснат по един или друг начин от неговата философия, а това е безспорно доказателство за неговата висока стойност.Мен също ме докосна!
Поздравление, Ради! -
"Някои повече, някои по–малко – смятам, че всички в този сайт са чувствителни хора и като такива им е писано да приемат живота като рана." - Рада... не се опитвам да поучавам... Опитвам се да споделям опит. Един ще го разбере, друг ще се замисли, трети ще го хвърли на боклука, а някой дори ще ме наругае. Чувствителен не означава тъжен. Не по-малко чувствителен е сърдечния човек, жизнерадостния, който забелязва точно цветенцата, птичките, тревичките, изгрева, залеза и това го усмихва и прави щастлив. Когато ги пиша тези неща веднага си спомням един стих / съжалявам, че тогава не го записах някъде/ на една жена, болна от рак, която в него благодареше, че тя е болна, а не близките и.Беше написан с много емоция, много заряд, дереше, но никак не беше тъжен. Тя не беше тъжна. Във всичко човек може да види и добро, и зло. Доброто и злото, красивото и грозното са относителни категории.Ти избираш какво ще привличаш - радост, тъга, щастие, самосъжаление... Когато разбереш, че привличаш това, което излъчваш ще направиш и осъзнат избор.
-
Бързо да излизаш от този етап, и на бегом в следващия, че... "През дъха ни животът изтича"
Там има много "ще"-та, едно птиче ми издаде тайната
Хубав стих, Ради! -
Поздравления!
-
Бъди щастлива!
-
Благодаря, Ирен за пожеланието!Ще се опитам да го изпълня.Но не съм съвсем съгласна, че щастието е въпрос на избор.Някои повече, някои по–малко – смятам, че всички в този сайт са чувствителни хора и като такива им е писано да приемат живота като рана...Това е един стих на Рембо, но важи и за повечето от нас.Разбира се, че всеки е бил в даден момент щастлив...и ние всички се стремим към тези ефимерни мигове...Това е!
-
Поздрави, Рада! И бъди щастлива!Ако искаш разбира се...Щастието е личен избор. И философия.Човек в живота си трябва да има от всичко достатъчно. Тъга, радост, болка, щастие... Едното те кара да разбираш другото и да му се радваш. За това Съдбата ни е приготвила от всичко. И не опира до умници и глупаци, а до това както казва една мъдрост /цитирам по памет/ , да записваш на пясък лошото, а на камък да издълбаваш доброто. Но както казах е въпрос на личен избор и трябва да уважаваме изборът на тези, които са избрали да са нещастни. Нещастни, не тъжни. Тъгата е чувство, което както всички останали понякога изпитваме... Няма начин ако имаме сърца.
-
Привет!Благодаря за размислите!Значи, че всички сме мислещи и това доста ни отдалечава от щастието.Немислещите не си задават въпроси, още по–малко си отговарят.
-
" Време за обич – танцувам в полята
със дървета, с добри пеперуди..."
Изцяло споделям, Рада!
Да танцуваме! -
Великолепно!
-
Много подходящ стих за равносметка, Ради, предвид идващите празници... Беше ли щастлива? Скоро прочетох една сентенция, която определя щастието, като съчетание от добро здраве и къса памет Не знам дали е така, но ти пожелавам поне добро здраве и вдъхновение! Поздравче от мен!
-
Сигурно си била щастлива,това личи по големия заряд в душата ти,а и много си права,всичко се слива в един вселенски миг.Щастие беше за мен, да го прочета!Поздрав!
-
Завладяващо стихотворение. Оригинално и цялостно изпълнено с майсторство. Поздравление!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
