Време за раждане... Време за смърт...
През дъха ни животът изтича,
но да дишат тревите няма да спрат,
само трябва някой да ги обича!
Време за обич – танцувам в полята
със дървета, с добри пеперуди...
Дадох всичко, не чаках отплата,
бях забравила стария Юда.
От предателства рани най-много болят,
но какво ли предателство значи?
Лъжите от истини как се делят?
(След лъжите се раждат палачи!)
Време разделно – какво да разделям?
Минало, бъдеще – всичко се слива,
в делник превръща се всяка неделя
и съм тъжна... А бях ли щастлива?
© Рада Димова All rights reserved.