Apr 14, 2014, 1:20 AM

Да дишат тревите няма да спрат 

  Poetry
843 0 20

 

                                   Време за раждане... Време за смърт...

                                   През дъха ни животът изтича,

                                   но да дишат тревите няма да спрат,

                                   само трябва някой да ги обича!

 

                                   Време за обич – танцувам в полята

                                   със дървета, с добри пеперуди...

                                   Дадох всичко,  не чаках отплата,

                                   бях забравила стария Юда.

 

                                    От предателства рани най-много болят,

                                    но какво ли предателство значи?

                                    Лъжите от истини как се делят?

                                    (След лъжите се раждат палачи!)

 

                                    Време разделно – какво да разделям?

                                    Минало, бъдеще – всичко се слива,

                                    в делник превръща се всяка неделя

                                    и съм тъжна... А бях ли щастлива?

                                  

© Рада Димова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • В този нощен дъждовен час прочетох и те поздравявам с настъпващия Светъл Празник Възкресение Христово!
  • чудесно стихотворение!
  • Да се нанижа и аз на върволицата, за да те похваля и поздравя! Толкова хубаво пишеш, все едно от тук те чувам как мислиш!
  • Браво, Рада, виж колко хора си размислила и днес!
    За мен е удоволствие да те открия на страничката за деня!
    Поздрав!
  • Чудесно!
  • Хей, приятели, какво става тук?Много ви благодаря за топлите думи и пожелания!Ирен, скъпа, не съм приела думите ти като "поучаване"!Това е разговор, просто разговор и виждам, че не само мен ме вълнува темата.Права си в много голяма степен!Вальо, благодаря за позицията ти!Джу, знаеш, че не съм нещастна!Милена, Чо,Ваня,Сани,Илко,благодаря ви!
  • С удоволствие прочетох стихотворението!
    Поздрав, Ради!
  • Отзивите за този стих са доказателство, че всеки един който го е прочел е докоснат по един или друг начин от неговата философия, а това е безспорно доказателство за неговата висока стойност.Мен също ме докосна!
    Поздравление, Ради!
  • "Някои повече, някои по–малко – смятам, че всички в този сайт са чувствителни хора и като такива им е писано да приемат живота като рана." - Рада... не се опитвам да поучавам... Опитвам се да споделям опит. Един ще го разбере, друг ще се замисли, трети ще го хвърли на боклука, а някой дори ще ме наругае. Чувствителен не означава тъжен. Не по-малко чувствителен е сърдечния човек, жизнерадостния, който забелязва точно цветенцата, птичките, тревичките, изгрева, залеза и това го усмихва и прави щастлив. Когато ги пиша тези неща веднага си спомням един стих / съжалявам, че тогава не го записах някъде/ на една жена, болна от рак, която в него благодареше, че тя е болна, а не близките и.Беше написан с много емоция, много заряд, дереше, но никак не беше тъжен. Тя не беше тъжна. Във всичко човек може да види и добро, и зло. Доброто и злото, красивото и грозното са относителни категории.Ти избираш какво ще привличаш - радост, тъга, щастие, самосъжаление... Когато разбереш, че привличаш това, което излъчваш ще направиш и осъзнат избор.
  • Бързо да излизаш от този етап, и на бегом в следващия, че... "През дъха ни животът изтича"
    Там има много "ще"-та, едно птиче ми издаде тайната
    Хубав стих, Ради!
  • Поздравления!
  • Бъди щастлива!
  • Благодаря, Ирен за пожеланието!Ще се опитам да го изпълня.Но не съм съвсем съгласна, че щастието е въпрос на избор.Някои повече, някои по–малко – смятам, че всички в този сайт са чувствителни хора и като такива им е писано да приемат живота като рана...Това е един стих на Рембо, но важи и за повечето от нас.Разбира се, че всеки е бил в даден момент щастлив...и ние всички се стремим към тези ефимерни мигове...Това е!
  • Поздрави, Рада! И бъди щастлива!Ако искаш разбира се...Щастието е личен избор. И философия.Човек в живота си трябва да има от всичко достатъчно. Тъга, радост, болка, щастие... Едното те кара да разбираш другото и да му се радваш. За това Съдбата ни е приготвила от всичко. И не опира до умници и глупаци, а до това както казва една мъдрост /цитирам по памет/ , да записваш на пясък лошото, а на камък да издълбаваш доброто. Но както казах е въпрос на личен избор и трябва да уважаваме изборът на тези, които са избрали да са нещастни. Нещастни, не тъжни. Тъгата е чувство, което както всички останали понякога изпитваме... Няма начин ако имаме сърца.
  • Привет!Благодаря за размислите!Значи, че всички сме мислещи и това доста ни отдалечава от щастието.Немислещите не си задават въпроси, още по–малко си отговарят.
  • " Време за обич – танцувам в полята
    със дървета, с добри пеперуди..."

    Изцяло споделям, Рада!

    Да танцуваме!
  • Великолепно!
  • Много подходящ стих за равносметка, Ради, предвид идващите празници... Беше ли щастлива? Скоро прочетох една сентенция, която определя щастието, като съчетание от добро здраве и къса памет Не знам дали е така, но ти пожелавам поне добро здраве и вдъхновение! Поздравче от мен!
  • Сигурно си била щастлива,това личи по големия заряд в душата ти,а и много си права,всичко се слива в един вселенски миг.Щастие беше за мен, да го прочета!Поздрав!
  • Завладяващо стихотворение. Оригинално и цялостно изпълнено с майсторство. Поздравление!
Random works
: ??:??