Да дишат тревите няма да спрат
Време за раждане... Време за смърт...
През дъха ни животът изтича,
но да дишат тревите няма да спрат,
само трябва някой да ги обича!
Време за обич – танцувам в полята
със дървета, с добри пеперуди...
Дадох всичко, не чаках отплата,
бях забравила стария Юда.
От предателства рани най-много болят,
но какво ли предателство значи?
Лъжите от истини как се делят?
(След лъжите се раждат палачи!)
Време разделно – какво да разделям?
Минало, бъдеще – всичко се слива,
в делник превръща се всяка неделя
и съм тъжна... А бях ли щастлива?
© Рада Димова All rights reserved.
