22 oct 2009, 12:43

Да докоснеш космоса

  Poesía
1.6K 0 8

Една ръка - там някъде, във нищото

прокарва нежно пръсти по душата ти.

Красиво е. Напомня на затишие

след дълго изморително очакване.

 

Мълчание, облечено във музикам

разбива разстояния. Докосване.

И този дъжд, целуващ те по бузата...

Прилича на... почти на омагьосване.

 

 

Видения танцуват пред очите ти -

в дъжда прелитат златни пеперуди.

Пианото разказва за мечтите ти,

а ти си някак стреснато-учуден,

 

защото зад стените на душата си

откриваш, че все още има смисъл

да вярваш, да желаеш светлината ти

във нечие сърце да се разплисне.

 

Разхождат ноти мисли по клавишите,

слънца изгряват и залязват между другото.

Но ти си тук, превърнал всички истини

в мелодия, целуната от утрото.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катерина Кайтазова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...