Да докоснеш космоса
Една ръка - там някъде, във нищото
прокарва нежно пръсти по душата ти.
Красиво е. Напомня на затишие
след дълго изморително очакване.
Мълчание, облечено във музикам
разбива разстояния. Докосване.
И този дъжд, целуващ те по бузата...
Прилича на... почти на омагьосване.
Видения танцуват пред очите ти -
в дъжда прелитат златни пеперуди.
Пианото разказва за мечтите ти,
а ти си някак стреснато-учуден,
защото зад стените на душата си
откриваш, че все още има смисъл
да вярваш, да желаеш светлината ти
във нечие сърце да се разплисне.
Разхождат ноти мисли по клавишите,
слънца изгряват и залязват между другото.
Но ти си тук, превърнал всички истини
в мелодия, целуната от утрото.
© Катерина Кайтазова All rights reserved.
