9 ene 2013, 11:45

“Дa” и “Не”

  Poesía
659 0 1

 

“ДА” И “НЕ”

 

 

За туй, че пътят ти пресече моя

в снега на миналите дни далечни,

че бе взривен на дните ми покоят...

... за всичко ти благодаря сърдечно –

 

за всеки късен звън на телефоните,

за дългите беседи от мълчание,

среднощната ми самота прогонили

с внезапни междуселищни признания;

 

за думите, докрай недоизречени,

за редките писма изповедални,

за споровете, странни и отвлечени,

за чувствата – реално нереални...

 

Благодаря ти, че в летата минали,

говорейки – до края бе мълчала.

Днес не жарта в сърцето е изстинала –

тя просто никога не е горяла.

 

На този свят, жесток и неразумен,

бе нужно само “да”, за да си с мене.

Заместват хилядите други думи

едно категорично “не” студено.

...

 

Днес снежен прах на рамото си имам

и газя ранен сняг до колене.

Сред кротостта на бялата ми зима

благодаря за дългото ти “не”.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...