“ДА” И “НЕ”

За туй, че пътят ти пресече моя

в снега на миналите дни далечни,

че бе взривен на дните ми покоят...

... за всичко ти благодаря сърдечно –

за всеки късен звън на телефоните,

за дългите беседи от мълчание,

среднощната ми самота прогонили

с внезапни междуселищни признания;

за думите, докрай недоизречени,

за редките писма изповедални,

за споровете, странни и отвлечени,

за чувствата – реално нереални...

Благодаря ти, че в летата минали,

говорейки – до края бе мълчала.

Днес не жарта в сърцето е изстинала –

тя просто никога не е горяла.

На този свят, жесток и неразумен,

бе нужно само “да”, за да си с мене.

Заместват хилядите други думи

едно категорично “не” студено.

...

Днес снежен прах на рамото си имам

и газя ранен сняг до колене.

Сред кротостта на бялата ми зима

благодаря за дългото ти “не”.