9 янв. 2013 г., 11:45

“Дa” и “Не”

658 0 1

 

“ДА” И “НЕ”

 

 

За туй, че пътят ти пресече моя

в снега на миналите дни далечни,

че бе взривен на дните ми покоят...

... за всичко ти благодаря сърдечно –

 

за всеки късен звън на телефоните,

за дългите беседи от мълчание,

среднощната ми самота прогонили

с внезапни междуселищни признания;

 

за думите, докрай недоизречени,

за редките писма изповедални,

за споровете, странни и отвлечени,

за чувствата – реално нереални...

 

Благодаря ти, че в летата минали,

говорейки – до края бе мълчала.

Днес не жарта в сърцето е изстинала –

тя просто никога не е горяла.

 

На този свят, жесток и неразумен,

бе нужно само “да”, за да си с мене.

Заместват хилядите други думи

едно категорично “не” студено.

...

 

Днес снежен прах на рамото си имам

и газя ранен сняг до колене.

Сред кротостта на бялата ми зима

благодаря за дългото ти “не”.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...