Да има кой....
16.11.2019
Да има кой....
Да има кой за теб да бъде стълб, опора
кога политнеш или си във немощ!...
Кога очите ти тъга и болка ги затвори,
кога краката те болят и търсят помощ..
И в снежната коса да вижда хубост
и зъб да те боли - да сдъвка залък!
И с едничко цвете да поднесе ти радост,
за да забравиш за живота жалък!...
Да има кой водичка в жажда да ти поднесе,
да те завие вечер и те погали нежно...
Сънят тогавна виртуално ще те понесе
и към Париж и Катерини и по море безбрежно!...
Когато погледът ти наполовина помътнее-
да ти чете, да ти разказва със търпение,
да ти напомня, че каквото и вятър да довее-
ти същото от младостта ви ще си творение!!
Да имя кой щом влезе още от вратата само
и те обсипе със любов и най-гальовни думи...
Опрял те нежно той във неговото силно рамо
усещаш, че не си товар, а имала си и заслуги!...
Тогава, със сърце от щастие премаляло
се разтопяваш като многогодишен лед,
Защото по - вълшебно чувство няма-
мъж така във твойта есен да обича теб!!
© Ирина Филипова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
И аз така мисля, Деница, поне за съдържанието....
-
Прекрасно е това.
-
И аз си го харесвам, Руми, макар, че е тъжно, а аз в живота съм весела...Но всеки има моменти,когато преживява нещо/такъв е сегашния ми момент/ и се замисля и за такова бъдеще....Дай Боже и аз казвам на всеки ,само хубави емоции...
-
Ехаа.....Иржи! Направо ме оставяш безмълвна, толкова красиво си казала всичко! И всичко е истина! Дай боже всекиму такава опора!
-
Пак благодар,Мария, имах нужда от такива думи, преживявам тежък момент с много болен брат....Ще ги запомня!
-
Винаги си прекрасна, защото си истинска, усмивката ти е щит и оръжие едновременно, сърцето ти е младежко и човечно, а поезията е твоя потребност като въздуха, който дишаш! Прегръщам те с респект пред възрастта, в която и аз навлизам! ❤️
-
Благодаря,Мария, малко ме провокира един стих на Юри, който си мечтае да щурее с хубавици в Катерини и т.н. За пръв път пуснах нещо "неотлежало",беше ме страх как ще се приеме от младежката ни аудитория, но беше искрено,от позицията на човек, който вече се замисля за тия работи.....И изневерих на хумора си!
-
Дано я има тази топлина около теб и сърце, което "и в снежната коса да вижда хубост", Иржи! Домиля ми от твоята стихотворна изповед! ❤️
-
Как чаках това многоточие,Наде!......Благодаря,благодаря!
-
Иржи...
-
Благодаря, Катя, радвам се, че ти е харесал стиха ми, въпреки, че моя жанр са веселите стихове, от които забавлението е на ктоментарното поле...
-
Хареса ми стиха ти, Ирина! Мъдрост, любов и топлина...
-
Веси, приятелко,благодаря,че не ме зцабравяш!Нека има кой!...за всички! Тъжното време ще бъде щастливо и спокойно!
Толкова е рядко твоето присъствие,Ели,че сега подскачам от радост!!Благодаря ти!
Албенче, и на теб желая от сърце същото!Благодаря за посещението ти, това е стотния ми стих...имаше и добри от тях, но най добри бяха коментарите...Нали си присъствала/ отдавна/ и знаеш какви забавления стават и те повече ме радват!
Благодаря и на поставилите в "любими"! -
Радвам се,че си впечатлена,Пепи!Приятни сами тезиш коментари, чрез което общуваме и допълваме произведението, като си казваме мнението.Благодаря, че винаги се включваш!
Този душевен катарзис, Гавраиле, ме замисли... наистина в подсъзнанието си чрез тоя стих съм се освободила от нещо преживяно ..Като дойде това време да търсим причина -есента/на живота/ли,мъдростта ли, защо толкова са важни и най-дребните неща, за да се чувстваме щастливи, значи вече сме безпомощни и нищо друго не ни крепи така...
Благодаря,Юри за оценката, но аз никога не участвам в конкурси,защото ...не печеля!
Радвам се,Розали,че те развълнувах с тоя стих,макар че зная, че това вълнение е мъчително....Нищо не се знае, може пък накрая да изгрее слънце!! Дай, Боже! -
Здравейте всички!Имах чувството, че към тоя стих няма такъв интерес,защото почти всички са млади и едва ли се питат ще дойде ли това време , в което е важно "да има кой..."Идеята е по истинско споделяне с приятелка от разни наблюдения...
Желая ти, Светличка, никога да не изпиташ това чувство "да няма кой.."
Георги, това наистина е женска гледна точка,можех да продължа и за мъжката,но или щеше да е много дълго,или трябва да е отделно.По - добре самите мъже да си направят равносметка, какво е да нямаш половинка, но на по-далечна възраст, , не сега..
Защо го писах любовно,Марианче,когато е ...тъжно!Е, щипнала съм накрая малко оптимизъм...
Тъжна е есента и в природата и в живота на човек!Благодаря,Доче,че ме намери!
За да има "кой..", Цветенце, когато ще ни трябва, нека помислим от сега, докато сме млади! /я, и аз се турих в младите!!/ -
Размечта и мен стиха ти, Иржи! .... Пожелавам да ти се случи!
-
Такива красиви и съвсем човешки желания! Поздравления, Иржи, много хубав стих!
-
Силен стих, Иржи! Нека да има кой! Поздрави!
-
Прекрасно е, Иржи! Трябваше да го пуснеш в конкурса. Поздрави!
-
Иржи,това което си написала е като душевен катарзис.Всъщност белезите на годините са ни накарали да помъдреем и да разберем че едно докосване,едно дихание до теб изпълнени с обич ти носят много повече щастие отколкото богатствата които си натрупала в този материален свят.Виждам че Есента ни провокира с отрезвителни размисли.
Поздрав от мен! -
Всичко е написано преди мен, аз само ще допълня - впечатлена съм!!!
Поздравления! -
Много мил стих! Най-малките жестове на обич винаги носят най-голямото щастие! За всеки нека има кой! Сърдечни поздрави, Иржи!
-
Есенни мисли, наситени с истински човешки чувства ...
-
Красива картина.
Поздравявам те. -
Дай боже всекиму!Прегръдка силна от мен за силния ти стих!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
