28 may 2019, 11:33  

Да има само някой - тъй, до мен

  Poesía
877 12 14

Във своята компания, признавам,

че винаги се чувствам най-добре -

чета или пък стихче съчинявам,

един поет това ще разбере!

 

Или пък дълго слушам музика,

в душата ми попива всеки звук.

Понякога  прескача музата

и двамата  седим със нея тук.

 

От близостта се раждат стихове,

а времето престава да върви.

Към други светове отлитаме

и връщаме се нежни и добри!

 

Но някога спохожда ме тъгата.

Наскоро пак неканена дойде.

Нахълта ненадейно във душата,

не пита търся  ли я или не.

 

Тогаз най-много ми се иска

да има само някой - тъй, до мен,

безмълвно мойта длан да стисне...

По-лек, си мисля, ще е този ден!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Приличаме си, Албена!...
  • Чудесно си го изрекъл, Роберт!... Познати са ми тези състояния...
  • Благодаря, Пепи!...
  • Отново ни доказваш, Роби, колко добре умееш да вникнеш в душата на човека и не само това, а и да пресъздадеш толкова умело неговите чувства. Поздравления!
  • Благодаря ти за доброто отношение!...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....