28 may 2019, 11:33  

Да има само някой - тъй, до мен

  Poesía
874 12 14

Във своята компания, признавам,

че винаги се чувствам най-добре -

чета или пък стихче съчинявам,

един поет това ще разбере!

 

Или пък дълго слушам музика,

в душата ми попива всеки звук.

Понякога  прескача музата

и двамата  седим със нея тук.

 

От близостта се раждат стихове,

а времето престава да върви.

Към други светове отлитаме

и връщаме се нежни и добри!

 

Но някога спохожда ме тъгата.

Наскоро пак неканена дойде.

Нахълта ненадейно във душата,

не пита търся  ли я или не.

 

Тогаз най-много ми се иска

да има само някой - тъй, до мен,

безмълвно мойта длан да стисне...

По-лек, си мисля, ще е този ден!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Приличаме си, Албена!...
  • Чудесно си го изрекъл, Роберт!... Познати са ми тези състояния...
  • Благодаря, Пепи!...
  • Отново ни доказваш, Роби, колко добре умееш да вникнеш в душата на човека и не само това, а и да пресъздадеш толкова умело неговите чувства. Поздравления!
  • Благодаря ти за доброто отношение!...

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...