Да има само някой - тъй, до мен
Във своята компания, признавам,
че винаги се чувствам най-добре -
чета или пък стихче съчинявам,
един поет това ще разбере!
Или пък дълго слушам музика,
в душата ми попива всеки звук.
Понякога прескача музата
и двамата седим със нея тук.
От близостта се раждат стихове,
а времето престава да върви.
Към други светове отлитаме
и връщаме се нежни и добри!
Но някога спохожда ме тъгата.
Наскоро пак неканена дойде.
Нахълта ненадейно във душата,
не пита търся ли я или не.
Тогаз най-много ми се иска
да има само някой - тъй, до мен,
безмълвно мойта длан да стисне...
По-лек, си мисля, ще е този ден!...
© Роберт All rights reserved.
