7 nov 2007, 19:29

Да има РАЙ...

  Poesía
707 0 1

Докосни тялото ми студено,

лежащо беззащитно в моя гроб.

Виж изражението ми вледенено

и пак кажи, че ме обичаш!

Погледни очите, тъжни са били,

когато съм умряла!

Просто бях без сили

и душата ми от любов бе изгоряла!

 

Сега стоиш със цвете над моето тяло,

слагаш лалето върху моите гърди!

И лалето на момента изгаря, от омразата прегоряло!

Всичко се срива за миг, нали?!

 

Няма вечни неща в този свят коварен,

всичко си има своя край!

Виждам лика ти! Той е печален!

Сега просто се моли да има РАЙ!!!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Oh,my dog,това е най-доброто стихотворение,което прочетох за тази седмица,много ми харесва,браво.Благодаря ти,винаги съм искала да напиша такова нещо,но нямах смелостта да го сторя.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...