7.11.2007 г., 19:29

Да има РАЙ...

705 0 1

Докосни тялото ми студено,

лежащо беззащитно в моя гроб.

Виж изражението ми вледенено

и пак кажи, че ме обичаш!

Погледни очите, тъжни са били,

когато съм умряла!

Просто бях без сили

и душата ми от любов бе изгоряла!

 

Сега стоиш със цвете над моето тяло,

слагаш лалето върху моите гърди!

И лалето на момента изгаря, от омразата прегоряло!

Всичко се срива за миг, нали?!

 

Няма вечни неща в този свят коварен,

всичко си има своя край!

Виждам лика ти! Той е печален!

Сега просто се моли да има РАЙ!!!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Усмивка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Oh,my dog,това е най-доброто стихотворение,което прочетох за тази седмица,много ми харесва,браво.Благодаря ти,винаги съм искала да напиша такова нещо,но нямах смелостта да го сторя.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...