С всяка наша целувка,
отпивам...
поредната чаша с отрова.
Искам да избягам,
да тичам,
да се махна от тебе,
но по–силен си
и... не мога!
Отравяш всяка капка от кръвта ми,
и по–зависима ставам.
Искам пак да крещя
и да бягам,
да летя, без да свивам крила.
Но може ли човек да избяга,
от свойта съдба!?
© Надя Георгиева Todos los derechos reservados
каквото ми е писано това ще стане
Но все пак съм реалистка!
Благодаря Ви!