idi (Ин Вел) idi (Ин Вел)
1 63
23 sept 2008, 16:54

Да избягаш?!

  Poesía
1.7K 0 10

Да избягаш

от любовта,

от чувствата,

раздиращи

душата и сърцето.

Къде?

Да се скриеш

от себе си.

Да се отречеш

от същността си.

Възможно ли е,

махвайки с ръка,

всичко

да отхвърлиш?

Да загърбиш

желания, мечти и блянове.

Да кажеш “Не!”

на болката,

раздираща отвътре,

разпилявайки те.

Какво остава?

Спомен?!

А реалността?

Чувствата,

недоизживяната

любов,

остават

завинаги.

След години

сърцето

пак ще боли,

душата

ще ридае.

Къде ще бъдеш?

Къде тогава

ще избягаш?

Или пак

ще ме търсиш?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ин Вел Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0