Да избягаш
от любовта,
от чувствата,
раздиращи
душата и сърцето.
Къде?
Да се скриеш
от себе си.
Да се отречеш
от същността си.
Възможно ли е,
махвайки с ръка,
всичко
да отхвърлиш?
Да загърбиш
желания, мечти и блянове.
Да кажеш “Не!”
на болката,
раздираща отвътре,
разпилявайки те.
Какво остава?
Спомен?!
А реалността?
Чувствата,
недоизживяната
любов,
остават
завинаги.
След години
сърцето
пак ще боли,
душата
ще ридае.
Къде ще бъдеш?
Къде тогава
ще избягаш?
Или пак
ще ме търсиш?
© Ин Вел All rights reserved.
кой знае....
поздрави от вълчо!!!