Sep 23, 2008, 4:54 PM

Да избягаш?!

  Poetry
1.7K 0 10

Да избягаш

от любовта,

от чувствата,

раздиращи

душата и сърцето.

Къде?

Да се скриеш

от себе си.

Да се отречеш

от същността си.

Възможно ли е,

махвайки с ръка,

всичко

да отхвърлиш?

Да загърбиш

желания, мечти и блянове.

Да кажеш “Не!”

на болката,

раздираща отвътре,

разпилявайки те.

Какво остава?

Спомен?!

А реалността?

Чувствата,

недоизживяната

любов,

остават

завинаги.

След години

сърцето

пак ще боли,

душата

ще ридае.

Къде ще бъдеш?

Къде тогава

ще избягаш?

Или пак

ще ме търсиш?

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ин Вел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...