23.09.2008 г., 16:54 ч.
Да избягаш?!
Да избягаш
от любовта,
от чувствата,
раздиращи
душата и сърцето.
Къде?
Да се скриеш
от себе си.
Да се отречеш
от същността си.
Възможно ли е,
махвайки с ръка,
всичко
да отхвърлиш?
Да загърбиш
желания, мечти и блянове.
Да кажеш “Не!”
на болката,
раздираща отвътре,
разпилявайки те.
Какво остава?
Спомен?!
А реалността?
Чувствата,
недоизживяната
любов,
остават
завинаги.
След години
сърцето
пак ще боли,
душата
ще ридае.
Къде ще бъдеш?
Къде тогава
ще избягаш?
Или пак
ще ме търсиш?
© Ин Вел Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Прекрасен стих!Поздравления!
-
Подстрекателка нежна си ти. Размисли ме. Но спасение в бягството е грешната пътечка. По добре да се отхвърли такава мисъл.Поздрави за прекрасния стих.
-
Разбира се че ще те търси, защото най-голямата е неосъществената! Зем.
-
Бягството е присъщо на слабите.Силните се борят.
Поздрав! -
няма да разрешим проблемите си, ако бягаме от тях!
поздрави!
-
Въпроси хиляди,
безброй...
присъщи за човека.
И кой ли отговор
е път към вярната пътека?!
* * *
Замислящи са думите ти...! -
Къде тогава
ще избягаш?
Трудни въпроси... -
чудесен стих...няма бягане от любовта и болката...с обич.
-
Силен стих Хиска! Браво !!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
кой знае....
поздрави от вълчо!!!