1 sept 2009, 17:51

Да избягаш

  Poesía » Otra
1.2K 0 4

Да избягаш от себе си някъде,
дето всичко е много различно.
Да се скриеш на сянка от вятъра -
и да съществуваш безлично...

Да се слееш с тълпата на мишките.
Да се движиш наравно със тях.
И когато прокъсат се нишките...
Да си вечно: Не знам. Не видях.

Да потъпчеш във себе си вярата,
със която до днес си живял.
Да отричаш докрай изневярата,
че и Бог, и човек си предал.

Да заровиш във себе си чувствата.
И да бъдеш уж с всички добре -
колко усилие за това се изисква?
И нали все някой ще го прозре...

Да избягам ли? Няма да бягам!
Ни от себе си. Нито от вятъра.
И в сърцето със вяра ще лягам,
че достоен живот съм живял.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....