17 dic 2006, 8:20

ДА ИЗЛЯЗА ОТ ТАЙНИЯТ ТИ ЪГЪЛ НА СЪРЦЕТО

  Poesía
886 0 12

Бързам...

Да изляза от тайният ти

ъгъл   на сърцето.

Какво да сторя?

Спрях да  те обичам.

Да се измъкна  тихо искам,

на пръсти като нежна фея...

Очите ти да не ме усетят,

че лъжата в тях, не я

понасям,

Тя  кръвна твоя е

роднина.

Бързам. Да изчезна...

От допира с тебе

да избягам... Да забравя

грехове и смях, любовни

песни...

За тях - друг ще ти

прощава.

Искам...

Да спреш

като дивеч да се целиш

в моите чувства. Да стреляш

на посоки...

Като ловец да ме причакваш

скришом...

И после да се смееш

на страха ми.

Толкова ми стига вече -

да съм сляпа.

Нямам място в

старите  капани.

Обричам те - да бъдеш

необичан!

Човек живее за да бъде

нещо...

А лъжата трудно се

прощава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веска Алексиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Болезнени думи, застигащи...
    НО най-чудесното е, че успяваш да надмогнеш болката!
  • Ако пишеш "Обричам те да бъдеш необичан", значи никога не си го обичала. Това ми звучи като "Не е важно аз да съм добре, важно е Вуте да е зле." Щом си спряла да го обичаш, пък и още повече ако го обичаш, пожелай му щастие и сбъдване на мечтите му. Поне аз така бих направила.
  • Изплакан стих!!! Много ми хареса!
  • поздрави!!!
  • Бързам...
    Да изляза от тайният ти
    ъгъл на сърцето.
    Какво да сторя?
    Спрях да те обичам.
    * * *
    Много истинско! За пореден път изказвам възхитата си от твоите стихове, Веси! Съумяваш да докоснеш душата със силата на думите! Прегръщам те!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...