17.12.2006 г., 8:20

ДА ИЗЛЯЗА ОТ ТАЙНИЯТ ТИ ЪГЪЛ НА СЪРЦЕТО

884 0 12

Бързам...

Да изляза от тайният ти

ъгъл   на сърцето.

Какво да сторя?

Спрях да  те обичам.

Да се измъкна  тихо искам,

на пръсти като нежна фея...

Очите ти да не ме усетят,

че лъжата в тях, не я

понасям,

Тя  кръвна твоя е

роднина.

Бързам. Да изчезна...

От допира с тебе

да избягам... Да забравя

грехове и смях, любовни

песни...

За тях - друг ще ти

прощава.

Искам...

Да спреш

като дивеч да се целиш

в моите чувства. Да стреляш

на посоки...

Като ловец да ме причакваш

скришом...

И после да се смееш

на страха ми.

Толкова ми стига вече -

да съм сляпа.

Нямам място в

старите  капани.

Обричам те - да бъдеш

необичан!

Човек живее за да бъде

нещо...

А лъжата трудно се

прощава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веска Алексиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Болезнени думи, застигащи...
    НО най-чудесното е, че успяваш да надмогнеш болката!
  • Ако пишеш "Обричам те да бъдеш необичан", значи никога не си го обичала. Това ми звучи като "Не е важно аз да съм добре, важно е Вуте да е зле." Щом си спряла да го обичаш, пък и още повече ако го обичаш, пожелай му щастие и сбъдване на мечтите му. Поне аз така бих направила.
  • Изплакан стих!!! Много ми хареса!
  • поздрави!!!
  • Бързам...
    Да изляза от тайният ти
    ъгъл на сърцето.
    Какво да сторя?
    Спрях да те обичам.
    * * *
    Много истинско! За пореден път изказвам възхитата си от твоите стихове, Веси! Съумяваш да докоснеш душата със силата на думите! Прегръщам те!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...