Dec 17, 2006, 8:20 AM

ДА ИЗЛЯЗА ОТ ТАЙНИЯТ ТИ ЪГЪЛ НА СЪРЦЕТО

  Poetry
882 0 12

Бързам...

Да изляза от тайният ти

ъгъл   на сърцето.

Какво да сторя?

Спрях да  те обичам.

Да се измъкна  тихо искам,

на пръсти като нежна фея...

Очите ти да не ме усетят,

че лъжата в тях, не я

понасям,

Тя  кръвна твоя е

роднина.

Бързам. Да изчезна...

От допира с тебе

да избягам... Да забравя

грехове и смях, любовни

песни...

За тях - друг ще ти

прощава.

Искам...

Да спреш

като дивеч да се целиш

в моите чувства. Да стреляш

на посоки...

Като ловец да ме причакваш

скришом...

И после да се смееш

на страха ми.

Толкова ми стига вече -

да съм сляпа.

Нямам място в

старите  капани.

Обричам те - да бъдеш

необичан!

Човек живее за да бъде

нещо...

А лъжата трудно се

прощава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веска Алексиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Болезнени думи, застигащи...
    НО най-чудесното е, че успяваш да надмогнеш болката!
  • Ако пишеш "Обричам те да бъдеш необичан", значи никога не си го обичала. Това ми звучи като "Не е важно аз да съм добре, важно е Вуте да е зле." Щом си спряла да го обичаш, пък и още повече ако го обичаш, пожелай му щастие и сбъдване на мечтите му. Поне аз така бих направила.
  • Изплакан стих!!! Много ми хареса!
  • поздрави!!!
  • Бързам...
    Да изляза от тайният ти
    ъгъл на сърцето.
    Какво да сторя?
    Спрях да те обичам.
    * * *
    Много истинско! За пореден път изказвам възхитата си от твоите стихове, Веси! Съумяваш да докоснеш душата със силата на думите! Прегръщам те!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...